Отказът на нотариуса да извърши нотариално удостоверяване
Също както съдиите, така и нотариусите се ползват с независимост и при изпълнение на своите функции се подчиняват само на закона - чл. 18, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност1(ЗННД).
Във връзка с извършване на нотариалните действия нотариусът е длъжен да бъде безпристрастен (да не взема страна) и да опазва правата и интересите на страните - чл. 24 и 25 ЗННД, поради което и в теорията той успешно се определя като “…гарант за сигурността на гражданския оборот”2.
По реда на нотариалните производства се извършват:
1. правни сделки с нотариални актове;
2. удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот, удостоверяване на датата, съдържанието или подписите на частни документи, както и на верността на преписи и извлечения от документи и книжа;
3. нотариални покани, протести, удостоверявания за явяване или за неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него;
4. приемане и връщане на предадени за съхранение документи и книжа;
5. вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон;
6. даване на справки по нотариалните книги;
7. издаване на удостоверения за наличие или липса на тежести;
8. извършване на други нотариални действия, предвидени в закон - чл. 569 от Гражданския процесуален кодекс 3 (ГПК).
Във връзка с извършването на някои от нотариалните удостоверявания могат да възникнат различни проблеми - липса на документи, наличие на спорно правоотношение, разминаване между предоставени данни и тези от Националната база данни “Население”4 и т.н.
В подобни случаи извършването на удостоверяването от нотариуса е свързано с потенциална опасност от увреждане правата и интересите на трети лица, тъй като удостоверяването дава предвидена в закона доказателствена стойност на обстоятелствата, за които нотариусът използва своята компетентност5.
www.sobstvenik.com/