Възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския фонд в страната ни е в разгара си. Този процес е съпроводен с множество трудности, свързани с доказване правото на собственост поради изключително оскъдните архивни данни, документи и материали от една страна, а от друга – поради непознаване на различните видове и форми на владение и собственост върху горите в България до национализацията.

За да се изгради ясна представа за съдържанието на тези форми, трябва да се проследят разпоредбите на законите, уреждали отношенията, свързани с горите в Царство България, предпоставките за възникването и съществуването им, както и принципите, на които е било изградено българското горско право.

Възникването на собствеността върху горите има своите характерни особености и се основава на нормативни актове и документи, издавани от турската държава.

Първите закони, които са уреждали собствеността и ползването на горите преди Освобождението, са Законът за земите от 7 рамазан 1274 г. (21 април 1858 г.), турският Закон за горите от 11 шевал 1286 г. (7 януари 1870 г.) и Инструкциите на турското правителство от 23 мухарем 1291 г. (1875 г.).

Земите на турската държава, съгласно Закона за земите (1858 г.), са се разделяли на 5 категории:

1) Мемлюке или мюлк (пълна частна собственост);

2) Мирие (държавни);

3) Мевкуфе (посветени);

4) Метруке (оставени за общо ползване)

5) Меват (мъртви).

1) Мюлк са земите, собствеността върху които е принадлежала напълно и безусловно на частни лица. Ползването и разпореждането с тях е ставало без никакво разрешение. За да се признае една земя (гора) за мюлк, е било необходимо същата да се владее с тапия, в която изрично да е посочено, че е мюлк.

2) Мерие са земите, върху които държавата е имала пълна собственост, а само ползването от тях е отстъпвала на трети лица, наричани владелци. Последните са нямали право да извършват никакви сделки с такива земи. Към тези земи са се отнасяли също яйлаците и къшлаците. Според турското право държавата е имала при мирийските земи голата собственост

3) Мевкуфе са земите, които са били посветени, и които не са подлежали на отчуждаване. Посветени можели да бъдат както земите мюлк, така и земите мирис. Мюлк можели да бъдат посветени, след като се изпълнят формалностите на Шерията. Мирийските земи можели да се посветят от султана или някои други висши военоначалници или сановници.

4) Метруке са земите за общо ползване като пътищата, площади, обществени тържища, пасища, мери, предназначените за общо ползване от жителите на едно или няколко населени места гори (балталъци), яйлаци и къшлаци.

5) Меват са земите, които не са се владеели с тапия от никого и които са били отдалечени от населените пунктове на такова разстояние, че “от крайната граница на последните не може да се чуе вика на човек с висок глас”.

Горите в Турция, с влизане в сила на Закона за горите (7 януари 1870 г.), се разделят на четири категории:

www.sobstvenik.com/