Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.07 21:09 - ЦИВИЛИЗАЦИЯ и КУЛТУРА
Автор: anris Категория: История   
Прочетен: 5490 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 15.07 21:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    image

Красимир Криводолски

Резюме: В статията се защитава тезата, че може да се постигне ново ниво на разширено разбиране за термините „цивилизация” и „култура”, ако те се разгледат чрез Институционален подход. Според него „Цивилизацията” не се е появила в един ден. Хиляди години преди появата на първата напълно развита „цивилизация” предците ни са създавали и развивали технологии за домашно и ловно приложение.

На основата на подбрани публикации за скални и пещерни рисунки, археологични артефакти, открити и разчетени клинописни текстове, както и направени реконструкции и макети, авторът изказва хипотезата, че „цивилизацията” възниква още при първите пещерни институти – стопански, символен и технологичен.Тяхното надграждане към картинно-символен, религиозен и властови институт създават условия за напускане на пещерното обиталище и създаване на селище в открито пространство. Но тук възникват нови общински проблеми, които предизвикват организирането на държавен институт. Той от своя страна конструира приемлив модел за безконфликтно общуване на родовете в селището. Моделът е наречен „култура” и се поддържа с репресивната сила на държавната институция.Следователно „Културата” е държавен инструмент, конструиран за целенасочено въздействие върху вътрешната и външна среда. С изграждането на културен институт цивилизацията постига своя завършен развит вид.

Авторът коментира подобна картина (описана от немски учени) на Шумерският град-държава УРУК, чиято летопис е вплетена в цялата история на Месопотамия

Прието е, че терминът „цвилизация” е възникнал в епохата на Просвещението, където изтъкнати философи го създават от латинската думата civis, а в последствие го развиват в „Теория на цивилизацията”. Днес много автори са на мнение, че въпреки продължителното формиране на термина „цивилизация” (300 г.), смисълът му все още не е изяснен. А общо философското значение на „теория на цивилизацията” е социална форма на движение на човешкото общество с цел, осигуряване на неговата стабилност и способност за самоусъвършенстване чрез самостоятелно регулиране на обмена на обществото с околната среда. Но анализи на обществения живот с цел усъвършенстването му има не само днес и в епохата на Просвещението, а и в древните общества, като Египет, Антична Гърция, Римска империя и Арабски държави.

Древни общества

Египет – намерени са съчинения наречени „Поучения”. Те описват организацията на Древното Египетско царство (2800-2250г.пр.н.е.),ръководено от Фараон и сановническа институция. В тях е отразено управлението, както на сложното фараонско-храмово стопанство, така и на обществото, представено в социални и възрастови групи (институти).

Антична Гърция, най-известните изследвания на обществения живот са на авторите:

– Платон (427-347г.пр.н.е.) с трактата Държавата издаден около 330 г.пр.н.е., където анализира реда, справедливостта и характера на праведния град-държава и на праведния човек. Изследва правосъдието и дали справедливият човек е по-щастлив от несправедливия. Той предлага общественото управление да е от Философи-царе и стражи. Трактата е най-влиятелият труд в древността за философията и политиката на управлени на град-държава.

– Аристотел (384-322 г.пр.н.е.) съчинява „Политика” около 320 г.пр.н.е. В него той изяснява, че във всяка държава и общество има 3 власти: Законодателна, Административна и Съдебна. А политиката е идеалната обществена, държавна наредба, където младите са войници, старите управници, а всички други са занаятчии, земеделци и търговци.

Римска империя (от 27 г.пр.н.е. до 476/1453 г.от н.е.), Авторите Катон Стари и Цицерон въвеждат думата „култура”:

Марк Порций Катон Стари (234-149 г.пр.н.е.) ползва понятието „култура” като подобряване обработването на земята. В този смисъл културата е взаимодействието на човека с природата, направлявано от обществената полза. Културата е съзнателна дейност при която човекът открива и приема материални елементи от природата и я обогатява с творческия си труд.

Марк Тулий Цицерон (106-43 г.пр.н.е.) през 43 г.пр.н.е., пише за „култивиране на духа“. С помощта на земеделска метафора, той описва усъвършенстването на философската душа, като най-високият идеал за развитието на човека. Културата за него е грижа за подобряване на духовните способности на човека, т.е. както земеделецът култивира земята), така човек трябва да се грижи за развитието на умствените си способности, да култивира личността си.

Рим разчитал на силна армия, но и на харесването от страна на победените. След победата легионите строели административен град за новата провинция. Така империята противопоставяла културата и социално-политическата си организация на завладяните „варварски” народи. Постепенно думата civitas(град, гражданство, гражданско общество) през 1 в.н.е. се превръща в название на административна единица, градски живот и се приема като „цивилизация”.

Арабски държави -философът Ибн Халдун (1333-1406 г.), изучава обществото и определя три етапа в развитието му-дивачество, селски живот и градски живот. Той смята, че преходът от селски живот (земеделие и скотовъдство) към градски живот (занаяти и търговия) е свързан с подобряване условията на живот в града, увеличаване на производствената и потребителска култура, както и разпадането на естествените родови връзки между хората.

Епохата на Просвещението (1712-1812) – понятието „цивилизация” е почти синоним на „култура”.Но в последствие то се разработва в термин от редица учени с различни подходи, като:

  • Стадиален подход – използван от италианският философ Джамбатиста Вико (1668-1744) в трактата “Основание на новата наука за общата природа на нациите” (1725г.). Там той първи използва думата „цивилизация” с разширено разбиране на латинската думата civis. Авторът разбира цивилизацията, като история на човешкото общество, което разграничава в три стадия: епоха на варварство; век на герои; век на човечество. Третият стадий той свързва смислово с понятието „цивилизация“.Неговата концепция за стадийно развитие на историята е основа на стадиалния подход към цивилизацията.

– Шотландският философ Адам Фергюсън (1723-1816) прави първи опит да даде научно обяснение на „Цивилизация” в публикацията си от 1767 г. Essay on the History of Civil Society. За него цивилизацията е стадий в развитието на човечеството, който се характеризира с разделение на труда, обществена йерархия, строеж на градове, наличие на писменост и други. Тогава започва и делението варварство–цивилизация, което е популярно от края на 18 в. до началото на 19 век.

Други философи от епохата на просвещението разработват термина с подходи, като:

  • Макросоциологически подход – Имануел Кант (1724-1804). Цивилизацията е съвкупност

от социални условия за реализация на културата

  • Законодетелен подход

– Шарл дьо Монтескьо (1689-1755) влиянието на природните закони върху човешкото общество и връзката им с духа на народа е основа за развитие на цивилизацията.

– граф Оноре дьо Мирабо (1749-1791), В трактата си “Приятел на законите” (1757 г.), определя цивилизацията като “смекчаване на нравите, учтивост, вежливост и спазване на правилата за приличие, така че те да играят ролята на закони на човешкото общежитие”.

– Волтер (Франсоа-Мари Анре 1694-1778) – Цивилизацията е общество, което е основано на разум и справедливост.

За цялата статия последвай линка: www.sobstvenik.com/tsivilizatsiya-i-kultura/




Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anris
Категория: Новини
Прочетен: 264017
Постинги: 136
Коментари: 46
Гласове: 178