…. 1973 година. За участие в Миланския панарир (Fiera di Milano) започнаха да пристигат представители на различни български външнотърговски организации. Настанявахме ги в хотелите “Александър” и “Ню Йорк”, близо до Българското търговско бюро (филиал на Търговското представителство в Рим), чийто офиси бяха на ул. “Густаво Фара”, в близост до Централната ж.п. гара на Милано.
Собствениците на тези хотели бяха в много добри отношения с нашето търговско бюро и винаги правеха 10% отстъпка при настаняването на български граждани.
Аз бях представител на “Индустриалимпорт”, но практически отговарях за вноса и износа на цялата продукция от леката промишленост на България на италианския пазар. По това време представител на ВТД “Разноизнос” беше Дочо Шошков.
Високо ерудиран човек, опитен външнотърговски работник, който ми помагаше при навлизането в службата. Една сутрин ме помоли да прескоча до хотел “Александър”, чийто собственик от арменски произход беше негов приятел, и да изясня от какво се оплаква хотелиерът.Влизам в хотела и още от рецепцията ме удря остра миризма на чесън.
- Каква е тази миризма? – питам момичето от рецепцията.
Цялата статия
www.sobstvenik.com/