Един ден в Търговското ни представителство в Милано, което тогава се намираше на ул. “Густаво Фара”, № 20, дойде развълнувана собственичката на фирмата “Cascami di seta” (Отпадъци от естествена коприна) Фреда Пари Предевал и предяви оплакване за нередности по поредната доставка на копринени отпадъци от българското ВТД “Идустриалимпорт”.
“Cascami di seta” беше регулярен контрагент на “Идустриалимпорт” от много години. Помня, че при изпращането ми главният директор Ботьо Павлов ми даде специални указания за работа ми като представител на Дружеството с някои италиански фирми в това число и Cascami di seta”.
За една година бях успял да си създам добри приятелски отношения с редица служители от водещите италиански фирми работещи с нашата страна – “Sniaviscosa”, “Montedison”, “Lanerossi” и други, а това улесняваше работата.
Достатъчно беше едно телефонно обаждане и възникналите проблеми се решаваха по възможно най-бързия начин в интерес и на двете страни.
Наследих и добри приятелски отношения създадени от моите предшественици Милан Миланов, Никола Попов и Минко Гладков. Последният беше създал отлични отношения с всички италиански фирми в областта на текстилната промишленост.
При представянето ми от него на ръководителите на италианските фирми с удовлетворение констатирах уважението към него и от там важността на различни задачи в задгранични условия.
И така, трябваше да се решава проблемът с рекламацията на г-жа Фреда Пари Предевал. Много красива и интелигентна жена. Дъщеря на Феручо Пари Предевал, заместник-министър на индустрията в първото следвоенно правителство на Де Гаспери след Втората световна война.
Знаех, че съпругът й е пострадал, падайки от стълбата в домашната им библиотеката и вече повече от половин година е в гипсово корито. Синът им Джорджо, тогава тийнейджър беше палаво момче и по време на едно от гостуванията на моето семейство в техния дом създаде много проблеми на майка си с невъздържането си поведение.
Ще си позволя едно малко отклонение: Един ден по време на вторият ми мандат в Италия, като първи секретар в посолството, ми позвъня моят добър приятел Милан Миланов (тогава заместник-търговски представител в Рим):
- “Инженере, имам голяма изненада за теб. Би ли дошъл моля ти се в моя кабинет, ама без да се бавиш. Чака те един човек, който много иска да те види.”
Слизам. Влизам без да чукам и за най–голяма изненада виждам на дивана жена в черно облекло. Вглеждам се. Тя се смее. Смее се и Милан.
- Dio mio!? E possibile che non mi riconosci? Pietro, sono io, Fredda ( Боже мой!? Нима е възможно да не ме познаеш? Петър, аз съм Фреда).
Ужас! От онази красавица не беше останала и следа. Пред мен стоеше една остаряла жена и в хлътналите й очи блестяха сълзи… Съпругът и починал… Синът й убит при спречкване на tifosi (фенове) по време на мач между грандовете на италианския футбол Милан и Интер на стадиона “Джузеппе Меаца” ( разположен в спортния комплекс “Сан Сиро”), преди няколко месеца…, а тя стои пред мен потънала в скръб! Каква жестока съдба!?… Целувам ръка… Изказвам съболезновяния…
- La sorte non guarda nessuno in faccia (съдбата не жали никого), в скороговорка през сълзи промълви Фреда – след което в дълъг разговор си припомняме добрите стари години…
И така един мрачен ноемврийски ден, в който мъглата беше толкова гъста, че на пътя се виждаха само около петнадесетина метра, с колата на Фреда пътувахме за Торино.Тя беше организирала среща със собственика на фабриката за преработка на отпадъци от естествена коприна, който беше предизвикал рекламацията поради разлика в количеството на последната пратка от ВТД “Индустриалимпорт”.
Магистралата Торино-Милано е проектирана още по времето на Мусолини, през зимата поради замръзванията на пътното покритие се образуват дупки, които както и у нас се закърпват отгоре-отгоре и по време на дъжд се пълнят с вода. Шофьорите не ги забелязват и това става причина за различни пътнотранспортни произшествия.
www.sobstvenik.com/
