Грозно и нагло е съдии да използват възрастните си майки като параван за имотни далавери

Колко му трябва на човек, за да забогатее – една-две пишещи машини, купчинка празни бланки, чаша зелен чай и някоя стара, но жизнена баба, на която не й трепери ръката, когато слага подписи под фалшивите документи.

И всеки терен по Южното черноморие може да бъде продаден, купен и застроен. Без значение на кого е. Без значение дали възрастната дама, която го е придобила се е маскирала като „крайно нуждаеща се” и се е регистрирала с измама. Или пък измамницата е разиграла вариант със седем наследници, на които фиктивно е изкупила дяловете.

Нелепото в случая е, че всеки е наясно с надлъгването, което върви и с факта, че тези „предприемчиви” баби се използват за параван. Надали някой ще повярва, че това си е някаква тяхна инициатива, която разиграват от скука между отделните епизоди на „Листопад”. Едва ли са разбрали от телевизията, че има едни апетитни терени край морето, на които могат да сложат ръка.

Както не са научили от сапунките тайната рецепта с чая, с която се придава автентичен и стар вид на фалшифицираните бланки. Всичко това им е било казано и подсказано от някого. Което ни най-малко не ги оневинява.

Превърналите се в нарицателно за имотни далавери по Черноморието баба Руска и баба Елка не са обикновени мошенички. Защото синовете им са коскоджамити магистрати. Като съдии, те по-добре от всеки друг знаят какво означава да се престъпва закона. Знаят го, но с пълно съзнание дърпат конците на бабите, подтиквайки ги да вършат нарушения.

Наясно са, че даже и да им хванат далаверите, винаги могат да разчитат, че към беловласите им съучастнички ще бъде проявено съчувствие. А на тях самите ще им се размине по най-лекия начин – я с орязване на заплатата, я с обществено порицание. Даже може и да не се стигне до уволнение.

Нагло, грозно и долно! Каквото и да се каже в случая, ще е малко, за да определи низостта на това поведение. Щом като хора с такива позиции си позволяват да толерират подобни прояви, какво остава за редовите престъпници. Очевидно изразът „За кокошка няма прошка, за милиони няма закони” не само е точен, но има и нова – съдийска интерпретация. В която   изразът вече се отнася до „баби за милиони”, за които няма закони.

Всъщност, наглостта няма възраст. Така че бабите не са по-различни от съдийските щерки, които се уредиха с имоти по същия измамен начин. Лошото е, че поредното петно върху съдийските тоги не загрозява само хората, които ги носят. Тези оцапани тоги незаслужено резилят всички магистрати, без изключение. Как да очакваме правосъдие от хора с такова мислене и поведение?

КРИСТИ ПЕТРОВА
www.sobstvenik.com/