Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2011 15:59 - Къде живее Торбалан
Автор: anris Категория: Хоби   
Прочетен: 1519 Коментари: 0 Гласове:
5



 

Моят Торбалан е с черна платнена торба на гръб, с дрънкащи стъклени бутилки. Виждах го най често след новогодишните празници, да събира големите тежки бутилки от шампанско.

Единствените, които не ставаха за затваряне на млени домати, за домашни питиета или сироп от вишни и бъз. Дълги години се чудех какво ги прави тези сувенири на новогодишното празненство.

И един ден се позавъртях из квартала и го срещнах отново с торбата. Същата черна, голяма и дрънчаща. Имаше някаква тайна в поведението му. Беше времето на детските филми с преследвачи, съкровища, замъци и хлапета следователи. Имах тайна, имах странник, имах въпроси които никой не искаше да чуе. Назначих се за следовател и тръгнах по горещите следи.

Три дни се крих по ъглите и спрените коли, мушках се  през огради, свирах се на невероятни места.

И ето какво открих.

Човека обикаляше с торбата, събираше бутилките и ги отнасяше към една количка, натрупана с едни щайги в които тогава се разнасяше хляб.

Редеше ги внимателно и отново тръгваше с торбата. И така докато напълни всички щайги. След това бавно и полека тръгваше с количката към дома си. В двора разтоварваше и отново поемаше из квартала.

И така целия ден.

Огромно количество бутилки, в един голям зашумен двор. По голяма тайна нямаше даже в сериала за Марек Луничката. Явно го бях срещнал в края на кампанията по събирането, защото на третия ден  престана да обикаля.

Цял следобед заничах през оградата в Замъка с бутилките. Никакво движение, пълна тишина, а бутилките бяха там и нещо се случваше.

Беше време от следовател да стана шпионин. За Щирлиц не бях дорасъл, пък и радистка нямах под ръка, така че екипиран с новите гуменки, прескочих оградата и поех първата си мисия. Никога не бях влизал в този двор при пролетните акции за череши. Имаше овошки, красиви храстчета, зазимени рози и много цветни лехи и пътеки застлани с бели камъчета. В дъното на двора, една върху друга, бяха подредени бутилките.

А до тях, облечен със зелена риза се усмихваше Торбалан.

То май се подсмихваше, ама кой ти гледа като са те хванали в чужд двор. Това си беше сериозно престъпление едно време. Та шпионската ми кариера приключи. Но започна нещо, което не ме оставя и до днес.

Човека се казваше Христо.

Чичо Христо.

Работеше в Пощата. И събираше бутилките за да ги използва за строителен материал. От тях беше направил странични бордюри на пътеките в двора, къща за кучето, дворна чешма, кръгли островчета пълни с пръст, в които садеше цветя, а сега беше решил да гради езеро.

И така от следовател и шпионин, станах чирак на Торбалан. Езерото стана много красиво, но нещо не успяваше да задържи водата. След няколко опита, Торбалан го напълни със земя и посади цветя.

Много години минаха от тогава. Къщата я бутнаха, и сега на мястото има китно блокче. Христо отдавна се пресели там където шампанско няма. Сигурно ако живееше сега щяха да го наречат ЕКОЛОГ.

За мен беше Торбалан.

От известно време усещам че от чирак и аз се превръщам в Торбалан. На години съм го докарал, акъл никога не съм имал в повече, така че ми остава да намеря една черна торба и да тръгна да събирам.

Децата вече не знаят старата приказка за човека с торбата, който ще ги мушне вътре. Ние попрезрелите обаче я помним, и ако децата са наистина най доброто което имаме, е време да ги извадим от черната торба и да бъдем поне малко ЕКОЛОЗИ.

Защо ли ви занимавам. За да не се чудите защо съм решил да си построя къща от чували, пълни със земя.

Торбаланска къща.

Сигурно ще е странна, различна и може би икономически безмисленна. Но го дължа на Торбалан. За да може след време на някое остаряло Торбаланче да му хрумне нещо странно, различно и икономически безмисленно.

 Ангел Ангелов
www.sobstvenik.com/




Гласувай:
5


Вълнообразно


Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anris
Категория: Новини
Прочетен: 336839
Постинги: 136
Коментари: 46
Гласове: 182