За Димчо Дебелянов са написани много книги. И от негови близки приятели литератори, с които той споделя несретното си битие през различни периоди от своя кратък живот, и от бойни другари, с които заедно изминава няколкомесечния си фронтови път до преждевременната си смърт, и от близки и не толкова близки роднини, осветлили биографични моменти от злочестата му съдба, от запленени от необикновено чистата му поезия литературни критици, изследователи и поети, написали едни от най – хубавите си страници сякаш омагьосани от лъчезарните му личност и творчество.
С изключение на Светозар Цонев не се сещам за друг учител, който да е написал вдъхновени и запомнящи се редове за Димчо Дебелянов. Това е необяснимо при положение, че и при учителите, както при поетите съществува всеобщо, несекващо преклонение пред Димчо Дебелянов.
Респектът към него е толкова голям, защото всички разбират, че за Дебелянов трябва да се пише така хубаво, както пише самият той. Иначе не си струва. Не зная как е било при другите, но при мен трябваше да минат години , за да узрея за тази книга.
Дебелянов ме накара да повярвам, че не са важни поетите, важни са стихотворенията им. Има творци, на които хората знаят имената, но не знаят нито един стих от творчеството им. При Дебелянов е обратното. Още приживе го рецитират под път и над път, без да знаят, че той е авторът на най – вълшебните творби в българската поезия.
Сега мога да кажа, че това малко томче е написано почти на един дъх. Но то вероятно е носено в сърцето дълги години. Поискано е от тези, които са обсебени като мен от магическата личност и е посветено на тях. Многобройните срещи и разговори през годините са спомогнали много, за да заблести пред очите ми почти като жив слънчевият юноша от любимата ми Копривщица.
Оттук тръгна и идеята за тази книга. Стихотворенията, които ще прочетете в нея, бяха готови и публикувани още преди да напиша есеистичната и част. Всяко от тях е своеобразна лирическа прелюдия към импресиите, в които се опитвам да разкрия ключови страни на Дебеляновата вселена. За това и всяка импресия завършва с обобщаващо стихотворение. Звучи малко странно – но с тези въвеждащи и извеждащи стихотворения към есеистични литературни импресии, се цели да се открои моето лично виждане за Дебеляновия поетичен свят.
Цялата книга е едно голямо благодаря към всички ония, които като мен са обсебени от Димчо Дебелянов и най – вече към Ангел Ангелов, който ми даде идеята за нея.
Януари, 2007 г.
Дебелянов
Той не можа да стане тридесетгодишен
на времето в несбъднатия дял
е страшно да се чувствуваш излишен.
И да си мислиш, че напразно си живял.
Но да дълбаеш най – страхотните въпроси
на битието в безпощадния му бяг.
Да свиваш с пръсти жълти папироси,
преди да спреш пред бащиния праг.
И да възпееш вечерта с най – нежни думи
всред тази пълна с бури тишина.
И да намериш края някъде край Струма
пожертван за родина. Без вина.
Но все пак да изваеш в стих сърдечен
една страна на светла красота.
Да бродиш в нея беден, ала вечен.
И да живееш още в хиляди сърца
с богатствата, дълбоко спотаени,
всред горести, всред вопли и печал
да преоткрива всеки в твоя стих вселени.
А в тях и след смъртта си оцелял.
