Конкуренцията (съревнованието) на образователния пазар, между предлагащите обучения по различни образователни специалности, се тормози от липсата на стандарти за тези духовни продукти,  информиращи за качеството на подготовката и възможностите за правене на   кариери в определени обществени дейности.

Това принуждава потребителите на образователни   продукти, да търсят консултации или да се доверяват на рейтингите на учебните заведения , които са  показатели отравяващи предимно качеството на преподавателите и условията за обучение.

Липсата на образователни стандарти затруднява работодателите, при формиране на оптимални екипи за работа по технологиите на техните бизнеси и определяне на индивидуалните заплати. Затруднява ипроектантите на образователни продукти, изработващи учебните програми (системи от ключови думи определящи образователните специализации)  за обучение.

Липсата на  дефиниции на понятията  образователни специалности, профили, специализации и степени, прави бъркотията на образователния пазар ощи по-голяма.

· Анализът на проблема образователни стандарти показва, че той се корени в липсата на класификатор, който дефинира понятията обществена дейност, сектор, подсектор, отрасъл, подотрасъл, бранш, подбранш. Буди недоумение факта, че държавните статистики и през третото хилядолетие продължават да работят не с единенкласификатор на обществените дейности, а с примитивни непълни списъци на недефинирани обществени дейности – промишленост, строителство, селско стопанство,  …, които не дава възможност за получаване на адекватни статистически данни, необходими за  ръководене на държава.

Съвременният мениджмънт определя понятието технология като “организация, съставена от алгоритъм (метод) за получаване на определен резултат от дейност, адекватна техника и специалисти за осъществяване на алгоритъма”. Технологиите се описват в технологичнадокументация.

Еднакви резултати (култури) могат да бъдат получавани чрез различни технологии с различни целеви и икономически ефективности. Технологиите варират от технологии осъществявани от специалисти с минимум техника, до технологии осъществявани от техника  с минимум специалисти.

Всяка нормална и  добре развита обществена организация – домакинство, предприятие, училище, болница, казарма, банка, община, съдилище, министерство, президентство,  е съставена от дейностите:снабдяване, пласмент, осигуряване, ръководство и една или няколко основни дейности, всяка от които се осъществява по качествено различни технологии, дефинирани от адекватния класификатор на обществените дейности – КОД.

· Анализът на съвкупността обществени дейности показва, че те се различават по класовете от технологии с които се осъществават. Основното делене в адекватният им асификатор,  именувано секторно, се получава по признаците: производствени (дейности, които немогат да се извършват без проектиране); сигурностни (дейности, които не могат да се извършват без диагностициране) и ръководни (дейности, които не могат да се извършват без проблемизиране). При делене по адекватните родови, видови и сортови признаци, се наблюдава ритъм три-четири.

При това делене на технологиите за извършване на обществените дейности, те се класифицират в тридесет и шест отрасъла. Именувани с адекватни  ключови думи те формират класификатора :

1.Производствени.

11. Материално 111. Добивни. 112. Отглеждания .113. Строителни .

12. Информационно.121. Наукови 122. Изкуствови 123.Забавленски .

13. Трафиково.131. Съобщителни 132. Търговски 133.Транспортни.

14. Духовно. 141. Обучителни 142. Образователни 143.Възпитателни.

2. Сигурностни.

21.Биоекотическа. 211.Здравеопазващи 212.Популоопазващи 213Екоопазващи.

22. Социална 221.Кримизалавящи 221. Разузнавателни.223.Обезопасителни

23. Военна 231. Идеозащитни 232. Териториозащитни 233.Икономозащитни.

24.Интеграционна 241.Културна 242.Миграционна243Икономическа.

3. Ръководни

31. Нормативно 311. Законодателни 312. Правосъдни 313.Контролни