…И не изтрая майчиното сърце! Не можеше повече мъчаливо да преглъща нещастията, оскръбленията, униженията, неимоверната нищета, връхлитащи като разбесувани вълчи глутници върху семейството на злочестата карловка.
И възропта тя в душата си срещу своята жестока съдба и прокле мига, в който беше се родила на белия свят. “Прости ме, Господи!” – изхлипа сподавено клетницата и почти в невсвяст от глад, който раздрусваше тялото й в мъчителни, агонизиращи конвулсии, залюшната от мътния въртоп на непоносима безнадежност, със сетно усилие се прекатури през пармаклъка на кладенеца и тутакси изчезна в тъмната паст.
Това се случи на 27 януари 1878г. в първите дни на Свободата.
На другия ден, след обед, трупът бе изваден от герана и погребан на две-натри, без църковни обреди в дерето, рахитично хлътнало в страни от българските гробища, погълнали тленните останки на получилите попско опрощение миряни пред хрисимо и овчедушно да сдадат богу дух.
Самоубийците обаче православната църква с анатемосваща строгост запрещаваше да бъдат погребвани в християнските гробни покои. До току-що изкопания гробен хендек, подсмърчайки беряха студ обезумялата от скръб Яна – дъщерята на покойницата и неколцина одрипавели комшии от горната махала.
Синът на самоубийцата – Петър Кунчев, зашеметен от мъка и жал, се насвятка до безсъзнание и не можа да види как гробарите – двамина видиотени от пиянство и системно недояждане карловски цигани – свлякоха в гроба кльощавото, мъртво тяло на майка му, увито в мръсна, изпокъсана черга, заривайки го бързешката с вледенената от декемврийския студ глинесто-песъчлива пръст, бъкана с трънлив буренак и дребен каменяк.
Подир ден-два Петър пак просеше из карловските сокаци и с мизерната “лепта”, която му даваха, помагаше на Яна да изхранва челядта си. През 1881 година издъхна страдалчески, задушен от белодробен кръвоизлив, след тригодишна просия в родния си град Карлово.
Тъй потресаващо злополучно завършиха живота си в свободна България майката на апостола Левски – Гина Кунчева и неговия брат Петър Иванов Кунчев.
Лобното място на Гина Кунчева НЕ е запазено и днес никой НЕ знае къде почиват костите на тази пресвята българка!
Да си призная изпитах дълбока покруса, научавайки истинските причини за смъртта на майката и брата на Левски.
Родителите на Левски – Иван Кунчев и Гина Караиванова (по мъж Кунчева) имат пет деца: Яна, Васил, Христо, Петър и Мария. Бащата – трудолюбив и преуспяващ карловски бояджия и гайтанджия – се разболява тежко от охтика, бързо изпада в несъстоятелност и почива през 1851 г.
Рано осиротялото семейство се оказва в бедствено материално положение. Въпреки неизброимите несгоди овдовялата Гина Кунчева успява да отгледа децата си, слугувайки по къщите на карловските чорбаджии.
Нейното пето дете, Мария, умира на шест години от някаква незнайна по онова време болест. Христо – по-малкият брат на Левски, подгонен от турските власти, емигрира във Влашко, споделяйки бунтовните копнения на българските хъшове и епичната им бран за освобождаване на България от османско иго.
Крехкото здраве на младият мъж не устоява на суровото хъшовско ежедневие и на 9 април 1870г. Христо Иванов Кунчев почива в Румъния, в запустяла воденица.
Най-малкият брат в семейството Петър също е деен участник в българското национално-освободително движение и активно съдействува на Левски в революционно-апостолската му мисия, а през метежната българска пролет на 1876 г. се включва в Ботевата чета.
Тежко ранен в сраженията на Врачанския балкан попада в турски плен и бива осъден на доживотна каторга в Диарбекир, Мала Азия, но съумява по някакъв начин да избяга в Русия.
Опълченец през Освободителната руско-турска война – в чутовните шипченски боеве го раняват в главата, гърдите и краката. Откаран за лечение в Харковската военна болница, ала се налага хирурзите да отрежат гангренясалия му десен крак.
С крайно влошено състояние, непосредствено след Сан Стефанския мирен договор, пристига в родния си град Карлово – полусляп, почти глух, еднокрак и туберкулозен.
Никой в града – упрявляващите и местните думбази – не откликват на молбите му да получи някаква що годе подходяща за инвалид работа, за да се прехранва.
Други времена бяха настъпили в изкуствено скалъпените Княжество България и Източна Румелия, където довчерашната рая ламтеше за свой, собствен, проспериращ гечинмек (бизнес) и немедлено забогатяваше.
Стигналия до просеща тояга Петър протяга ръка за милостиня на чаршийските търговци и занаятчии и с оскъдните подаяния подпомага сестра си Яна, вдовица с четири деца.
Гина Кунчева не може да се смири с нещастната съдба на сина и дъщеря си. Съсипаната от сполетялото я семейно нещастие, оскърбена, унизена, не издържаща вече на студ и глад Майката на Васил Левски се самоубива, хвърляйки се в един кладенец. Именно този кладенец е националния позор за нас, българите! (да няма кой да и занесе едно парченце хляб!)
През 1881 г. Петър Кунчев умира от туберкулозното заболяване, останал просяк до края на дните си и дал ЗДРАВЕТО СИ за бленуваната от него Свободна България!
Такава е уви, за съжаление, мерзката, неподправена истина за злощастната участ, сполетяла най-близките семейни роднини на Васил Левски.
И понеже НЕ сме човеци, няма да искаме да знаем и да я помним тази истина, защото скотските, бездушно-стръвнишки нрави в следосвобожденско Карлово с чудовищна сила бушуват и в днешна България и в бездънния кладенец на националния ни Позор и низост продължава да зее хищно и неутолимо българското Безхаберие, Алчност и Бездушие ….. !
И накрая от щастливото семейство на Гина и Иван Кунчеви с пет деца остава жива само овдовялата сестра на Васил Левски – Яна, останала да скърби сам-сама с четирите си невръстни гладни дечица…!
sobstvenik.bg/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/item/652-%D0%9C%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B8,-%D0%B4%D0%B0%D0%B6%D0%B5-%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%90%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B0#.UAay5yJhJQk.facebook
