През Каменната ера настъпват промени в отношенията между членовете на племената. За изхранването на индивидите е било необходимо голямо количество месо, което налагало да се ловуват по-едри животни – бизони, биволи и мамути.

Ловът на тези едри животни не е бил по силите на отделен ловец, което наложило обединяване усилията на двама – трима ловци, подпомагани от жени и от по-големите деца. По-късно племената трябвало да напускат границите на своята територия, за да следват стадата от диви животни, които отивали на паша на по-далечно разстояние.

Всички историци са солидарни със схващането, че съседните племена с общи граници, в интерес на мирното съвместно съществуване, са били принудени да установят определени “дипломатически отношения” помежду си, а по-малките племена започнали да се обединяват.

Всичко това довело до използването на почти еднакво облекло,  създаване на общи навици и ритуали, което предизвикало промяна в манталитета им – стремеж към индивидуални прояви на смелост и мъжество.

Един от резултатите на увеличаващите се контакти между различните племена бил и разширяването на “любовните хоризонти – любов от пръв поглед”, нещо което било възможно само между индивиди от различни племена, т.е. чужденци. Съществуват хипотези, че значително по-късно браковете между различните племена се използвали за създаване на политически съюзи.

От друга страна този начин на чифтосване, защото тогава не е съществувало истинско бракосъчетание, е сериозна крачка към отказването от случайни, чисто животински полови отношения.

И така, бавно и полека по дългия път на еволюцията, се формират расите и може би така се появява фибрата DNA, която е позволила на човечеството да преодолее всички трудности по пътя на неговото оцеляване и развитие, чрез промяна на неговата генетика.

Първото необходимо и може би достатъчно условие за това е появата на разбирането за избягване, а на един по-късен етап и забрана (tabщ) на безразборните чифтосвания водещи до кръвосмешение и упадък в човешкото развитие.

Твърди се, че животните, неспособни да разпознават собственото си поколение, не биха могли да избягват половите отношения с тях. Бабуините обаче са имали tabщ, подобно на женските от племето Макако и шимпанзетата. Това обаче не се случва при Гибоните. Бащата-гибон, ако е лишен от собствената си половинка се чифтосва с дъщеря си, а майката-гибон от своя страна при подобни обстоятелства прави секс със собствения си син.

Счита се също така, че животинският секс няма нищо общо с канибализма, който се смята за първото таbщ на първобитния човек. След като се създават тесни контакти между отделните племена, безразборният секс окончателно бива изоставен и кръвосмешението забранено.

Това е главното морално постижение през последните 50 хиляди години преди новата ера, известно като постижение на Неолита в областта на интелектуалното развитие на прадедите ни.

Петър Мотков

Откъс от книгата „Сексът и светът“

ISBN 978-954-8105-18-7
www.sobstvenik.com/